КЛЕКОВЕТЕ

Как да се завърнем във фитнеса след дълга пауза и как мотивацията ни пречи на целите?

Днес ще се опитам да ви помогна да се върнете във фитнеса, следвайки няколко прости стъпки:

Отказал си се… и какво от това?

Добре дошъл в клуба, нарича се „да бъдеш човек“ и има около 7 милиарда като нас!

Ако целта ти е била да влезнеш във форма за вече не чак толкова новата 2022г. и си се отказал някъде след 2-3-4 седмици, то ти си част от онези 80% които също са се отказали.

Проучване на Форбс казва, че това най-често се случва през Февруари(може би по-добре беше да не я пиша през Април тази статия…) проблема е, че хората не са наистина емоционално обвързани към целите които си поставят и нямам предвид само за ходенето на фитнес, ами и за каквато и да е друга цел.

Хора, които имат силна емоционална връзка със своите цели имат около 2 пъти по-голяма вероятност да ги постигнат.

Е как да постигнеме тази емоционална връзка със своите цели?

Не говоря за мотивация, това е най-грешно разбраната дума. Мотивацията трае от няколко минути до 1-2 седмици. Тя е като хормон, който инжектирате в тялото, но в даден момент привиквате към него и вече не го усещате като преди. Всеки и гледал мотивационни клипчета в Ютуб, мотивационни филми и др.такива и знае за какво говоря. В началото се чувствате нахъсани и непобедими, после обаче лека по-лека емоцията отслабва … и какво вечно ще си поддържате „нивата на мотивация в организма“ чрез гледане на клипове и филми? И докъде ще ви докара това?

„Иване идваш ли на фитнес?“

„След малко брат, само трябва да изгледам 14 мотивационни клипчета и да прочета 30 надъхващи цитата и идвам“

Истината е, че трява да се насилите! Запитайте се:

„Защо ми е да постигам тази цел“
„Ще се чувствам ли удовлетворен когато я постигна или и така съм си добре“

Помислете за хората около вас?

Ами ако сте със животозастрашаващо наднормено тегло? Нима вашите приятели и роднини не биха се зарадвали да ви видат как влизате във форма и взимате живота си в ръце?

Може да не става въпрос за фитнес!

Ами ако целта ти е да направиш пари… „Аз искам да направя много пари тази година„- да, тази цел си я бива, но ако си кажете „Ще направя Х- количество пари за да платя дълговете на моите родители или за да платя университета на дъщеря си„- така целта ви има много повече определеност и емоционална обвързаност.

Мисля, че схванахте за какво говоря!

Така, че помислете върху това когато си поставяте нови цели- трябва да има дълбока емоционалност свързана с тях, от която да черпите енергия колкото и трудно да става.

И това е само интрото… сега започваме със самата статия.

Стъпка 1: Прости си!

Ще говорите ли на някой друг, по начина по който си говорите на вас?

90% от случаите отговора ще е „Не разбира се, луд ли си!?“

Никой не заслужава такива обиди нали?

Често ние сме си най-големия критик и враг!

Понякога се чувства гласчето в главата ни да казва, че не струваме или сме провал.

Третирайте го все едно е досаден съквартирант, не е нужно да го слушате!

„Може би имам минуси, но се опитвам и ще стана по-добър“

„Мерси, добре съм ще се връщам към работата си“

Ако четеш това, то значи се опитваш, прости си и се опитай да започнеш отначало!

Стъпка 2: Запитай се какво се обърка!

Експеримента ти да тренираш по 2 часа на ден и да откажеш месото се провали след 2 седмици.

Е поздравления!

Като всеки експеримент- един се получава, друг се проваля.

Като за начало напиши на едно листче, какво е включвал твоя експеримент:

  • Щях да се упражнявам всеки ден!
  • Щях да тичам по 2км. всяка сутрин!
  • Щях да откажа месото!

Сега след като го написа искам да ти кажа 2 причини поради, които експерименти като този водят до провал:

Причина 1: Целта ти е неясна!

Трябва да тренирам повече тази година!Какво да тренираш? Колко пъти в седмицата? Къде? Какво искаш да постигнеш с тренировките?

Ще изкарам много пари тази година!Колко много? До кога ще ги изкараш? Как ще ги изкараш?

Причина 2: Опитваш се да промениш всичко накуп!

Щях да се упражнявам всеки ден! – а не си тренирал и един ден през живота си.
Щях да тичам по 2км. всяка сутрин! –
а дори не обичаш разходките.
Щях да откажа месото!
– а ядеш всеки ден дюнер с допълнително месо.

Стъпка 3: Промени „y“ в уравнението!

За да достигнем до различен резултат, трябвада променим променливата.

Ето някои предложения:

1.Промени упражнение!

Ако не харесваш тичането, тогава защо тичаш… некой не е казал че трябва да тичаш за да влезнеш във форма. Карай колело например!

2.Замести, а не добавяй!

Вместо да добавяш плодове към хранителния си режим, се опитай да заместиш рафинираната захар с плодове или вместо пържени картофи, пробвай варени.

Стъпка 4:Падни,опитай пак,падни,опитай пак…

Аз съм сред едно от последните поколения, които играеше навън с топката и трябваше да се прибере когато уличните лампи светнат. Да не говорим за стреса, който съм преживявал, когато видя „3 пропуснати обаждания от Мама“.
Това беше различно време, всички бяхме навън- играхме, говорихме си и се социализирахме.

После станах тинейджър и започнах с видеоигрите и макар и някой да каже „О боже, какво пропиляно време и играенето на игри на компютъра!„- аз не съм съгласен!

Те ме научиха, че когато се провалиш във видеоиграта винаги се връщаш и имаш нов шанс и отново и отново и накрая наистина успяваш!

Този принцип важи и в реалността!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *